В търсене на нов наратив, който да обедини деца, родители и учители
Автор: д-р Радостина Антонова
Често у нас, когато се говори и мисли по темата за това, как децата от ромски произход се включват и възползват от образованието, чуваме думи и изрази като „малцинство“, „ценности“, „генетични предпоставки“, „стереотипи за „вродени“ или присъщи на дадена група качества и способности“ и пр.
Използването на термините „малцинство“ и „мнозинство“ вероятно не е случайно, тъй като образованието само̀ по себе си е един от инструментите за създаването и поддържането на т. нар. национална държава. Чрез образованието хората усвояват (но и им се налага) един общ официален език, култура, ценности. Най-често тези на мнозинството. Този тип мислене налага общуване, базирано на властови конфликт между лишеното от достъп до власт и ресурси малцинство и имащото този достъп мнозинство (Грекова, 20191).
Какви последици има този наратив върху живота на младежи от кв. „Факултета“?
Изследване, което сравнява как младите роми от този столичен квартал изграждат плановете за живота си (Антонова, 20242) през последните две десетилетия, регистрира, че:
- Средата на средното училище се оказва най-силен източник на преживяване за стигматизираност за ромските участници през 2017г.
- Работната среда е далеч по-слаб източник на това и дори е източник за намаляване на това преживяване.
- Средното образование променя нагласите към фатализъм при ромските младежи – намаляват тези, които вярват, че изпълнението на целите им зависи от съдбата и късмета.
- Младежите възприемат средата като изпълнена с възпрепятстващи, а не подкрепящи плановете им фактори.
Мислене за процеса на учене, адаптиране и общуване с голямото общество
Интересен е паралелът между групата въпроси „Преживяване на стигматизираност“ и групите въпроси, изследващи нагласата към фатализъм и житейските цели. В контекста на средното образование се увеличава делът на ромски младежи, преживяващи се като алиенирани, отчуждени и следователно стигматизирани поради етническия си произход, увеличават се съмняващите се в собствените си знания и свобода при планиране и постигане на житейски цели, но се увеличават и тези, които не вярват в определящата сила на съдбата и късмета. Може да се каже, че средното образование изважда ромските младежи от едно инфантилно (но и характерно за дискриминираните по етнически признак хора) мислене, че безлична сила определя и пречи на техните цели, и поражда у тях разсъждение за това, че изпълнението на тези цели е процес на учене, адаптиране и общуване с голямото общество.
С нарастване на нивото на образование при ромските участници намалява процентът на участниците, които споделят безвъпросно приемане на традиционните норми на една патриархална общност: т.е. биха жертвали личното щастие в името на уважението на родителите, биха приели сватбата като най-важно събитие в живота си и биха инвестирали доверие в отношения с хора само от семейния кръг. При тях се появяват цели като заживяване отделно от родителското семейство, напускане пределите на квартала с цел работа или учене.
Постепенното напускане на психичното пространство на общността
Освен това резултатите показват, че през 2017г. в сравнение с 2002г. сред ромските участници намаляват тези, които са изпитвали и положителен, и негативен вътре-групов опит. В най-голяма степен това се открива при имащите средно образование, които като че ли постепенно напускат психичното пространство на общността, тъй като те не намират нито подкрепа, нито инвестират доверие и положителни емоции в общуването си с представители на собствената общност.
Съотнасяйки този резултат с избора на водеща идентичност, се вижда, че от една страна при младежите от кв. „Факултета“ намаляват споделящите и положителен, и негативен опит от вътрегруповия контакт, а от друга, през 2017г. 94% от участниците се идентифицират с ромската общност като цяло (като през 2002г. този процент е бил 66%). Като че ли с „разтварянето“ и намаляването на значението на по-малките суб-групи в общността на кв. „Факултета“, по-скоро намалява и кохезията, сплотеността между хората. Общността, базирана на ежедневни между-човешки контакти и подкрепа, изглежда се трансфомира в една по-скоро понятийна общност, с която отделните индивиди се идентифицират по един по-неемоционален, не-личен начин.
Съпротивата срещу образованието – въпрос на властови конфликт
От тази гледна точка може да се каже, че съпротивата срещу образованието в ромските общности не се дължи на невписването на ученето в ценностната система на ромите, а по-скоро е въпрос на властови конфликт. Или казано по друг начин, образованието е механизъм за повишаване на независимостта на подрастващите от семейството и разширяване на възможностите за планиране на бъдещето, от което произтича и конфликтът с традиционните норми.
Резултатите показват, че най-големите промени при ромските респонденти в посока еманципиране от семейното влияние и инвестиране в приятелски отношения, е именно сред младежите със средно образование. Гимназиалният курс въвлича младежите във възрастта 13 – 18 години в период на учене и експериментиране, т.е. изисква инвестиране в индивидуалното развитие и дава възможност за разширяване на периода между детството и зрелостта с периода на пубертета, който период не е характерен за традиционните (патриархални) общества, за които основна задача е продължаването на семейството и рода.
Имайки предвид казаното до тук, изниква въпросът: как в отношенията между децата, родителите и учителите – хората, които изграждат една общност около и в училището – може да се открие, зароди или създаде нов наратив, който да обединява, а не разединява, който да създава партньорски, а не конфликтни отношения …
1. [Грекова, М. (2019). Какво е сбъркано с политиките за „интеграция на ромите в България“? УИ „Св. Климент Охридски“, София.]↩
2. [Антонова, Р. (2024). Променящите се ромски общности. УИ „Св. Климент Охридски“, София.]↩